Управленските антикризсни мерки бяха посрещнати противоречиво в малките населени места
Свилена Велчева, снимки: Андрей Русев
"Има безработни, а ето, търсят се толкова много овчари. Агнешко месо и зеленчуци се купуват и навън." Така премиерът Бойко Борисов отговори на въпрос на студентката по международни икономически отношения Галина Шишкова, какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места. "Аз съм против това изкуствено мотивиране. Мен, сиракът, кой ми е помогнал или толерирал, за да вляза в политиката, след това да стана кмет и премиер", попита Борисов по време на дискусия във варненското село Падина през юни тази година. Според министър-председателя младите хора не трябва да се задържат на определени места, а да търсят реализация навсякъде, където има нужда от тях.
Коментарът е определящ за политиката на правителството или по-скоро нейната липса по отношение младите хора в малките населени места. И все пак, за да не остава извън политическото говорене по темата, три месеца по-късно в предизборна обстановка министър-председателят заяви, че „строителството на магистрали дава шанс за развитие и на по-малките населени места”. Последното пък се случва с помощта на еврофондовете. Според премиера, с 9 млрд. евросредства, които страната може да усвои, ще мине през кризата, която се създава в другите държави.
Как хората от малките населени места посрещнаха управленските действия, които да ги преведат през кризата? Най-красноречивият пример идва от Търговищката община Попово, където хората протестират пред ремонтираната с 2 млн. лв. евросредства лъскава фасада на болница.
Защото не са получавали заплати от месеци, а лечебното заведение е пред фалит. Милата родна картинка показва как реформата само в определени сектори, без синхрон с останалите, и без цялостна антикризисна политика, не води дори до… стадото и пастирите.
Ако ви се е случвало някога да минете през Попово, едва ли ще ви мине през ума, че това малко и забравено от Бога градче е сред лидерите по усвояване на евросредства у нас, наред с Габрово (градът на министъра по управление на еврофондовете) и Бургас (гордостта на ГЕРБ, сочен за най-бързо развиващият се град през последните години). На един жител в малката община Попово се падат по 2440 лв. договорени и 634 лв. изплатени средства. В същото време, за да минете през съседна на централната улица, ще трябва да се подготвите за истински офроуд. Дупките по поповските пътища обаче са сред най-малкия проблем на гражданите тук. Не защото са им свикнали, а защото имат по-големи притеснения. Един от най-големите работодатели в града – местната болница, е пред фалит. 150 лекари, медицински сестри и помощен персонал са заплашени да останат без работа.
Мерките, които държавата взема са като всеки крупен работодател – спира да плаща, за да напуснат хората сами и да им даде по-малко обезщетения. През август здравните работници получават част от възнагражденията си за месец май. По същото време 14-те работещи в АГ отделението подават оставки заради системно неплащане на възнагражденията. Същото, след тях правят и анестезиолозите. Оставка депозира дори управителят на лечебницата.
Един от най-масовите протести на здравния персонал и местното население се провежда още през лятото на миналата година. Тогава в защита на лечебницата се обявяват жителите на 42 населени места на общините Попово, Опака и в съседство, които също ползват услугите й. Кметът на града д-р Людмил Веселинов, тогава заявява, че „срещу извънредно зло трябва да се вземат извънредни мерки”. Те включвали програма на ЕС за финансиране в сферата на здравеопазването, а Попово имало готов проект за болницата. Година по-късно пари за лекарства, апаратура и заплати отново няма. Половината персонал на неврологично отделение колективно напуска, а родилното спира приема на пациенти.
Здравното заведение е общинско, но местната власт, която печели милиони европари, не може да намери по 30 000 лв. месечно за дофинансиране на дейността.
"Веселинов! За кого са тези тротоари, младите бягат...", "100 милиона усвоени, а община Попово е съсипана и бедна". Плакати с подобно съдържание издигат местните на празника на града - 10 юни, когато държавният глава Георги Първанов идва лично, за да пререже лентата на "малкото НДК" на Попово. Така той нарича ремонтираното читалище, в което са вложени 2,8 млн. лв. евросредства. Подобни инвестиции обаче не са успели да спрат близо 6-те хиляди души, напуснали общината през последните 2-3 години. Спорадични проекти на неправителствени организации се опитват да решат проблема, но безуспешно. С подобен резултат общината пък прави опити да развива туризъм. Един от последните спечелени проекти в тази област е превръщането на античната крепост "Ковачевско кале" в туристически комплекс за близо 4 млн. лв.
В същото време жителите на Попово се вълнуват от тежкотоварните камиони, които минават през жилищните им квартали. През юни м.г. те излизат на протест, след като пускът на обходния маршрут на града е в застой. За направата му хората чакат повече от 20 години. След като най-сетне започва строителството и се виждат светлинка в тунела, се оказва, че земята под готовия път е частна.
Лошата инфраструктура се оказва една от най-честите причини за масовото недоволство на хората не само в големите, но и в малките населени места. През май т.г. инициативен комитет организира протестно шествие в Симеоновград заради лошото състояние на пътя, на който при тежка катастрофа в навечерието на Великден загиват шестима младежи.
Една от причините за инцидента се оказва разбитият път Симеоновград – Гълъбово, който пък е част от международния Русе - Свиленград и по него ежедневно минават тежки тирове. Само няколко месеца преди трагичния инцидент гражданите изпращат писмо до пътната агенция, в което настояват да започне ремонт на пътя. От областното пътно управление в Хасково тогава обясняват, че забавянето дошло заради бюрокрацията и сложната процедура по отчуждаване на терени.
Именно бюрокрацията и липсата на информация в малките населени места води до отказ на младите да се занимават със земеделие и животновъдство в тези райони. Политиката на правителството в областта на селското стопанство става повод за граждански протести не по-рядко от липсата на адекватна инфраструктура.
В началото на годината тютюнопроизводители блокират международния път Е-80 край димитровградското село Горски извор. Хората искат връщане на държавните доплащания за тютюна. Протестиращите обявяват, че ще останат на улицата, докато държавата не им изплати субсидии за реколтата. Десетки хиляди тонове тютюн залежават в складовете, защото производителите не искат да продават на цени от 3-4 лева за килограм при себестойност 5 лева. От земеделското министерство заявяват, че схемата за подпомагане на тютюнопроизводството за 2012 г. е включена в стартиращата през март кампанията за национални доплащания в земеделието. Обещават и конкретни действия пред Европейската комисия за осигуряване на средства за бранша по Програмата за развитие на селските райони. Въпреки това само в Кирковското село Бенковски близо 40% от производителите се отказват да отглеждат тютюн.
Част от тях започват да садят чушки, други да отглеждат крави. Секторът на животновъдството обаче не се оказва по-приоритетен. В края на септември започва подготовката на национални протести и в този бранш. Стопаните на животни твърдят, че субсидиите са небалансирано разпределени, а секторът е забравен от министърa си. Голямата секира за отрасъла се очаква да бъде в края на 2011 г., когато изтича периодът за модернизиране на млечните ферми според изискванията на Европейската комисия и голяма част от тях ще трябва да затворят врати. Хиляди животновъди от догодина се очаква да навлязат в сивия сектор или да обявят фалит, ако няма нов гратисен период за преструктуриране на млечния сектор и покриването на всички хигиенни изисквания за фермите. Освен всичко това, фермерите са недоволни, че особена бариера пред тяхното модернизиране е тромавата администрация, трудният достъп до програмите, а на моменти и калпавото законодателство, което има отношение при прилагането на еврофондовете. С две думи, и работата за пастири в бъдеще изглежда несигурна…
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
Свилена Велчева, снимки: Андрей Русев
"Има безработни, а ето, търсят се толкова много овчари. Агнешко месо и зеленчуци се купуват и навън." Така премиерът Бойко Борисов отговори на въпрос на студентката по международни икономически отношения Галина Шишкова, какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места. "Аз съм против това изкуствено мотивиране. Мен, сиракът, кой ми е помогнал или толерирал, за да вляза в политиката, след това да стана кмет и премиер", попита Борисов по време на дискусия във варненското село Падина през юни тази година. Според министър-председателя младите хора не трябва да се задържат на определени места, а да търсят реализация навсякъде, където има нужда от тях.
Коментарът е определящ за политиката на правителството или по-скоро нейната липса по отношение младите хора в малките населени места. И все пак, за да не остава извън политическото говорене по темата, три месеца по-късно в предизборна обстановка министър-председателят заяви, че „строителството на магистрали дава шанс за развитие и на по-малките населени места”. Последното пък се случва с помощта на еврофондовете. Според премиера, с 9 млрд. евросредства, които страната може да усвои, ще мине през кризата, която се създава в другите държави.
Как хората от малките населени места посрещнаха управленските действия, които да ги преведат през кризата? Най-красноречивият пример идва от Търговищката община Попово, където хората протестират пред ремонтираната с 2 млн. лв. евросредства лъскава фасада на болница.
Защото не са получавали заплати от месеци, а лечебното заведение е пред фалит. Милата родна картинка показва как реформата само в определени сектори, без синхрон с останалите, и без цялостна антикризисна политика, не води дори до… стадото и пастирите.
Ако ви се е случвало някога да минете през Попово, едва ли ще ви мине през ума, че това малко и забравено от Бога градче е сред лидерите по усвояване на евросредства у нас, наред с Габрово (градът на министъра по управление на еврофондовете) и Бургас (гордостта на ГЕРБ, сочен за най-бързо развиващият се град през последните години). На един жител в малката община Попово се падат по 2440 лв. договорени и 634 лв. изплатени средства. В същото време, за да минете през съседна на централната улица, ще трябва да се подготвите за истински офроуд. Дупките по поповските пътища обаче са сред най-малкия проблем на гражданите тук. Не защото са им свикнали, а защото имат по-големи притеснения. Един от най-големите работодатели в града – местната болница, е пред фалит. 150 лекари, медицински сестри и помощен персонал са заплашени да останат без работа.
Мерките, които държавата взема са като всеки крупен работодател – спира да плаща, за да напуснат хората сами и да им даде по-малко обезщетения. През август здравните работници получават част от възнагражденията си за месец май. По същото време 14-те работещи в АГ отделението подават оставки заради системно неплащане на възнагражденията. Същото, след тях правят и анестезиолозите. Оставка депозира дори управителят на лечебницата.Един от най-масовите протести на здравния персонал и местното население се провежда още през лятото на миналата година. Тогава в защита на лечебницата се обявяват жителите на 42 населени места на общините Попово, Опака и в съседство, които също ползват услугите й. Кметът на града д-р Людмил Веселинов, тогава заявява, че „срещу извънредно зло трябва да се вземат извънредни мерки”. Те включвали програма на ЕС за финансиране в сферата на здравеопазването, а Попово имало готов проект за болницата. Година по-късно пари за лекарства, апаратура и заплати отново няма. Половината персонал на неврологично отделение колективно напуска, а родилното спира приема на пациенти.
Здравното заведение е общинско, но местната власт, която печели милиони европари, не може да намери по 30 000 лв. месечно за дофинансиране на дейността.
"Веселинов! За кого са тези тротоари, младите бягат...", "100 милиона усвоени, а община Попово е съсипана и бедна". Плакати с подобно съдържание издигат местните на празника на града - 10 юни, когато държавният глава Георги Първанов идва лично, за да пререже лентата на "малкото НДК" на Попово. Така той нарича ремонтираното читалище, в което са вложени 2,8 млн. лв. евросредства. Подобни инвестиции обаче не са успели да спрат близо 6-те хиляди души, напуснали общината през последните 2-3 години. Спорадични проекти на неправителствени организации се опитват да решат проблема, но безуспешно. С подобен резултат общината пък прави опити да развива туризъм. Един от последните спечелени проекти в тази област е превръщането на античната крепост "Ковачевско кале" в туристически комплекс за близо 4 млн. лв.
В същото време жителите на Попово се вълнуват от тежкотоварните камиони, които минават през жилищните им квартали. През юни м.г. те излизат на протест, след като пускът на обходния маршрут на града е в застой. За направата му хората чакат повече от 20 години. След като най-сетне започва строителството и се виждат светлинка в тунела, се оказва, че земята под готовия път е частна.Лошата инфраструктура се оказва една от най-честите причини за масовото недоволство на хората не само в големите, но и в малките населени места. През май т.г. инициативен комитет организира протестно шествие в Симеоновград заради лошото състояние на пътя, на който при тежка катастрофа в навечерието на Великден загиват шестима младежи.
Една от причините за инцидента се оказва разбитият път Симеоновград – Гълъбово, който пък е част от международния Русе - Свиленград и по него ежедневно минават тежки тирове. Само няколко месеца преди трагичния инцидент гражданите изпращат писмо до пътната агенция, в което настояват да започне ремонт на пътя. От областното пътно управление в Хасково тогава обясняват, че забавянето дошло заради бюрокрацията и сложната процедура по отчуждаване на терени.
Именно бюрокрацията и липсата на информация в малките населени места води до отказ на младите да се занимават със земеделие и животновъдство в тези райони. Политиката на правителството в областта на селското стопанство става повод за граждански протести не по-рядко от липсата на адекватна инфраструктура.
В началото на годината тютюнопроизводители блокират международния път Е-80 край димитровградското село Горски извор. Хората искат връщане на държавните доплащания за тютюна. Протестиращите обявяват, че ще останат на улицата, докато държавата не им изплати субсидии за реколтата. Десетки хиляди тонове тютюн залежават в складовете, защото производителите не искат да продават на цени от 3-4 лева за килограм при себестойност 5 лева. От земеделското министерство заявяват, че схемата за подпомагане на тютюнопроизводството за 2012 г. е включена в стартиращата през март кампанията за национални доплащания в земеделието. Обещават и конкретни действия пред Европейската комисия за осигуряване на средства за бранша по Програмата за развитие на селските райони. Въпреки това само в Кирковското село Бенковски близо 40% от производителите се отказват да отглеждат тютюн.Част от тях започват да садят чушки, други да отглеждат крави. Секторът на животновъдството обаче не се оказва по-приоритетен. В края на септември започва подготовката на национални протести и в този бранш. Стопаните на животни твърдят, че субсидиите са небалансирано разпределени, а секторът е забравен от министърa си. Голямата секира за отрасъла се очаква да бъде в края на 2011 г., когато изтича периодът за модернизиране на млечните ферми според изискванията на Европейската комисия и голяма част от тях ще трябва да затворят врати. Хиляди животновъди от догодина се очаква да навлязат в сивия сектор или да обявят фалит, ако няма нов гратисен период за преструктуриране на млечния сектор и покриването на всички хигиенни изисквания за фермите. Освен всичко това, фермерите са недоволни, че особена бариера пред тяхното модернизиране е тромавата администрация, трудният достъп до програмите, а на моменти и калпавото законодателство, което има отношение при прилагането на еврофондовете. С две думи, и работата за пастири в бъдеще изглежда несигурна…
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
0 коментара:
Post a Comment