Младите остават на село, единствено ако си намерят работа
Свилена Велчева, Снимки: авторът
Пет-шест крави се разхождат покрай колите по главния път Кърджали – Златоград. Едната се движи по бялата лента по средата на платното и само леко кривва вляво или вдясно, когато минава автомобил. Пастир не се вижда, но затова пък от гората излиза малка съсухрена женица, натоварена със сноп дърва на гърба. От двете страни на пътя има малки зеленчукови градини. Едър мъж прехвърля червени чушки в чувал. До тях стоят празни, поставени хоризонтално дървени прътове, ползвани до скоро като сушилни за тютюн.
Непосредствено преди табелата „Бенковски” на пътя от Златоград има отбивка и друга табела „Тюркян чешма”. Тя води към центъра на съседното село Китка. И не е археологическа забележителност, нито водата, която тече от нея е целебна. В оградения зелен парк, постлана с камък пътечка води до бяла висока чешма с широко корито и надпис на турски език. „Тук на 26.12.1984 г. милиционери и войници на комунистическия режим откриха огън срещу турците, защитаващи своите имена и националната си принадлежност.” По-нататък са записани имената на загиналите, сред които е и това на 7-месечната Тюркян. Водата от чешмата е жълтеникава. Навярно защото не е пускана от години и тръбите са я пропили с ръжда.
„Имаме българомохамедани, имаме турци, имаме и роми, но заедно си пием кафето, заедно работим... Само като дойдат избори се чувства някакво разделение, и то изкуствено създадено отгоре. Ние тук сме си много добре”, казва Севдалина Невянова. Тя е касиер-счетоводител в осигурителната каса на Бенковски. Не е родом оттук, но е свързана завинаги с китното родопско селце, защото се е омъжила в него. „Семейството ми е тук, децата ми израстнаха тук. Тук е моят дом, добре си живеем, макар че населението е смесено”, казва Севдалина.
Около 3800 са жителите на Бенковски по постоянен адрес. През 80-те години на миналия век са били двойно повече. До 1987 г. Бенковски е община в обхвата, на която има 18 000 души население. Сега селото административно е към община Кирково. Основната причина за обезлюдяването в района е заминаването за Турция на голяма част от население, изповядващо исляма, след смяната на имената от предишния режим. Севдалина обаче вярва, че рано или късно една част ще се завърне. „Много им харесва тук, защото природата е прекрасна, нямаме замърсители, въздухът е чист, спокойствие...”, изрежда жената.
Имаме много млади хора, които са все още тук додява кметът на Бенковски Исмет Халил. Както навсякъде обаче, така и тук проблем се оказва липсата на работа за тях. Според икономическия профил на община Кирково, 62,6% от населението е заето в селското стопанство, а 36,22 на сто - в индустрията. Потенциалът за развитието на икономиката е видян именно в селското стопанство при доминиране на хранително-вкусовата промишленост. „Необходимо е насърчаване развитието на клъстери и бизнес мрежи”, се посочва в сайта на общината. В Бенковски обаче малцина са чували що е това клъстър и как влиза в употреба. „За жалост и хората тук не са узрели да се обединяват в сдружения, както в съседна Гърция, и да получават от европейски субсидии. На държавно ниво трябва да се помисли за земеделието в този район”, убедена е Севдалина Невянова.
До миналата година основният поминък в Бенковски бил тютюна. „Доста хора бяха заети в тютюнопроизводството, но изкупната цена падна, намаляха и премиите от държавата. Затова тази година поне 30-40% не засяха тютюн. Започнаха да се занимават със зеленчукопроизводство”, разказва кметът.
„Селското стопанство наистина е ходене по мъките, добавя Севдалина. „Европейските директиви са такива, че тютюнопроизводството не трябва да го има на територията на ЕС, тенденциите са за ликвидиране на този отрасъл. За жалост в нашия район почвите са много бедни и тютюнът е една от културите, които виреят най-добре. Много се говореше за промени в селсокото стопанство, но няма ясна политика за този регион. Хората в момента се лутат. Преминаха на зеленчукопроизводство, за което няма пазар”.
Очакват държавата да им помогне, дори то да е само при планирането. „Колкото и смешно да звучи, но да кажат – ето тук, ще садите пипер, ще ви помогнем да си направите едно сдружение. И безработните в нашия район да знаят, че ще могат да си изкарват прехраната с пипер.
Защото тютюнът си отива. И да не е пипер, нещо друго да е, но да дойдат специалисти и да кажат какво”, нарежда жената. Според нея, а и не само, България е изкуствено изградена на времето като промишлена страна. „Тя е селско стопанство и туризъм. На това трябва да наблегнем и в района”, смята Севдалина Невянова.
Единствената промишленост в района е леката. Около 140 души работят в двата шивашки цеха на територията на селището. Останалите въртят търговия, която тук е развита заради шопинг туровете на гърците, както и животновъдство. „Лека-полека държавата започна да дава субсидии, но все още голяма част не могат да получат. Има много процедури, които трябва да преминат. Достапът трябва да е по-улеснен, да няма административни пречки, за да имат хората повече желание да работят в сферата на селското стопанство”, смята Исмет Халил.
До преди кризата много хора от селото се препитавали в София. „Но и там намаля работата и тръгнаха по чужбина - работят по 2-3 месеца, връщат се, стоят тук един месец и пак заминават”, казва кметът на селото. Най-предпочитано място за работа зад граница остава Гърция, най-вече заради късите разстояния. Там се намирало място за нашите основно в селското стопанство. А гърците пък идвали в Бенковски да пазаруват. При общата стагнация, и в строителството, и в търговията в страната, впечатление правят започнатите градежи в селото. Строят се магазини.
Връзките в Гърция излизат вече извън сферата само на икономиката. Има предложение от кмета на Кирково Шукран Ибрис, в гимназията на селото ще се изучава гръцки език. „Това е много хубаво и практично, защото като влезем в Шенген, ще се отварят границите. Младите, които знаят гръцки, може да работят там през деня и вечер да се прибират. Така езиковата бариера няма да съществува”, разсъждава на глас Севдалина Невянова, чийто син Васил също се е записал на гръцки език.
Селското училище СОУ „Никола Й. Вапцаров” не може да се оплаче от липса на ученици. Тази година са близо 600 деца, от които цели три паралелки първи клас. Толкова много първолаци школото скоро не е посрещало. Това е единствената гимназия в района и в нея се обучават деца и от съседните села. Според кмета, селото може да се похвали с положителен естествен прираст.
Думите му се потвърждават и от 26-годишната Вероника, според която от доста време тук не е имало толкова майки с колички по улиците. Другата причина е в ромското население. „Те наваксват и с децата, и със социалните помощи, вързани за врата на държавата”, казва Севдалина.
Когато има младежи в едно населено място, най-голямата гордост е футболния отбор, а Бенковски си има такъв. „Спортът се развива. В момента се строи и спортна площадка. Има и интерес от младите да тренират, но средствата не ни стигат. Община Кирково с каквото може, помага, но не са достатъчни парите от общината”, казва кметът.
Стадионът е една от гордостите на селото. „Колкото можем, го поддържаме. Младите са заинтересовани и много помагат. Дават средства и някои от фирмите, но на тях не винаги може да се разчита, особено сега, в кризата”, казва Исмет Халил. Въпреки че не използват термини като „концесия”, хората тук мечтаят да дойде голям инвеститор, който да стопанисва стадиона и да го развие, заедно с местния отбор. Колкото и да се грижат за него, той остава като дрипавото сираче на фона на излъскания нов площад до него.
Е, за такова ларго може само да сънуват дори някои от големите градове на България – с шадравани, статуи, градинки, ново осветление и настилка, с прекрасна гледка към гористите хълмове на Родопите. Реконструкцията е финансирана с 1,2 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Изпълнена предсрочно. Другият европроект, който трябва да бъде завършен до края на годината е многофункционалното спортно игрище до училището.
За излезлите от училищната скамейка обаче най-важното остава да си намерят работа, която да им осигурява възможност да се развиват, да се забавляват и да осигуряват в бъдеще семейство. 26-годишната Вероника е останала в Бенковски, само защото е намерила работа по специалността си.
„Това не се случва често в нашия край. Ако ида в града ще ми е по-трудно, там първо ще ми искат стаж, квалификации”, казва момичето, което е отчетник в осигурителната каса. Според нея, именно добре заплатената работа ще задържи младите в селото. „За жените се намира малко или много, но за мъжете е по-трудно. Като заминат в градовете или в чужбина, след тях тръгват и жените. Трябва да намерим някаква алтернатива, да бъдат задържани тук”, смята Вероника.
Основната причина да се върне в селото за 24-годишната Вергиния, също е работата. Тя е магистър по детско-юношеска и училищна психология и работи като ресурсен учител на деца с увреждания в местното училище. „Надявам се в бъдеще обстоятелствата да не ме принудят да замина, защото не искам да се махам оттук”, казва девойката. Тя смята, че е необходимо да се вземат мерки в 5-6 основни области, за да се решат проблемите в селото. На първо място, естествено, е заетостта. Вергиния смята, че това може да стане чрез инвестиция в отваряне на някаква промишленост.
Тя дава пример с консервено предприятие за производство на лютеница, например. „Ето го пазар за зеленчукопроизводителите”, казва Виги, както всички тук я наричат. Малкото село не е застраховано от проблемите на големия град, става ясно от предложенията за промени на момичето. Според нея, трябва да се оправи канализацията, да се реши проблема с бездомните кучета и боклуците. А най-голямата й мечта за селото е да се направи един огромен детски център с различни занимания и развлечения за малчуганите. „Защото те са лишени от много неща, които имат децата в градовете”, казва ресурсният учител. Най-много тук й липсва културния живот. Сеща се за времето, когато в селото гостували театрални трупи.
„Колко души биха си купили билет вместо хляб. Първо трябва да помислим за работата и хляба”, казва по-възрастната от нея Севдалина. „Трябва да направим така, че идеите да излезят от хората. Трябва да създадем такава организация, че хората тук да имат глас и да ни чуят и горе управниците. Но твърдо трябва да застанем зад проблемите, които искаме да решим”, казва досегашният кмет. Той изрежда проектите, които са се случили в Бенковски – площадът, спортната площадка, но и тези, които още чакат. „Имаме проект за пречиствателна станция и подмяна на ВиК-тръбите от азбестови на пластмасови. Одобрен е през 2009 г., средствата бяха готови, но беше спрян, защото сме били с малко жители”, казва Халил и се надява, че следващата година вече ще получат финансирането.
„Имаме понякога проблеми с водоснабдяването, спира се водата, защото тръбите са много стари и често стават аварии.” Когато подменят водоснабителните тръби, следващият етап планират да бъде за преасфалтирането на улиците. Проекти имаме, казва Халил, който преди да стане кмет на Бенковски е работил във финансовия отдел на община Кирково. Сега в кметството на селото е само той и един специалист по ГРАО. Сеща се за времето, когато имали самостоятелен бюджет към район Бенковски, но вече трябва да чакат и настояват за средства от Кирково, чийто бюджета за цялата община е 12 млн. лв.
„Никой не ни е учил как се пишат проекти, а неща, които никога няма да ни трябват”, коментира образователната ни система Вергиния. Тя смята, че ако повече хора в селото разберат как може да получат средства, като направят свой проект, ще останат тук.
„Много рядко, почти не се случва някой да дойде да ни попита за проблемите ни, за това от какво имаме нужда, как искаме да се промени района”, казва Севдалина Невянова. „Може би проблемът е, че нямаме местна медия или поне информационно табло. Четем вестници, но написаното в тях касае основно живеещите в София, Пловдив”, смята Вергиния. Според нея информацията за възможностите, които предлагат оперативните програми, трябва да се сведе до хората на по-достъпен език. „Младите са практични, ако знаят колко ще спечелят, ще се захванат и ще го направят”, казва 24-годишната девойка. Тя предлага да се създаде интернет страница за селото и дори има идея как да стане това. „Всички ученици от ІХ клас знаят, как се правят сайтове”. В него ще опишат всичките красоти и забележителности, от които изобилства района.
В близост се намира тракийско светилище, Римски мостове, природни образувания – Скални гъби, но различни от тези в близост до Кърджали. Притегателно място за туризъм и риболов е язовир Мъглене, както и изкуствения водоем с хотелска база в съседното село Ягнево. Запазени са и обичаите от време оно. Ако човек мине през скалата на Тракийското светилище в Добромирци и остави част от дрехата си, ще се сбъдне най-съкровеното му желание, носи древно предание. В този район са открити свидетелства и за съществуването на метох на Бачковския манастир, което дава основание на някои историци да твърдят, че в района на джамията на селото се намира и гробът на Патриарх Евтимий.
Дали защото са потомци на древна и високоразвита култура и духовност, но хората по тези места не са спирали да мечтаят, въпреки трудностите, пред които ги поставя съвремието. „Очакваме от политиците за направят всичко, но истината е, че докато няма активност от страна на гражданите, това няма как да се случи”, осъзнала е житейската мъдрост 24-годишната родопчанка. А представителят на местната власт, в лицето на Исмет Халил, обобщава: „Трябва да имаме гражданско общество, което да предложи и реализира промените”. Сред тях е и отколешния кметски проект за назначаването на полски пазачи, които да се справят с онези, които си позволяват да разрушават и замърсяват общественото и частно имущество.
„Антикризисни мерки? Какви? В кметствата нищо не усещаме...”, вдига рамене Исмет Халил.
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
Свилена Велчева, Снимки: авторът
Пет-шест крави се разхождат покрай колите по главния път Кърджали – Златоград. Едната се движи по бялата лента по средата на платното и само леко кривва вляво или вдясно, когато минава автомобил. Пастир не се вижда, но затова пък от гората излиза малка съсухрена женица, натоварена със сноп дърва на гърба. От двете страни на пътя има малки зеленчукови градини. Едър мъж прехвърля червени чушки в чувал. До тях стоят празни, поставени хоризонтално дървени прътове, ползвани до скоро като сушилни за тютюн.
Непосредствено преди табелата „Бенковски” на пътя от Златоград има отбивка и друга табела „Тюркян чешма”. Тя води към центъра на съседното село Китка. И не е археологическа забележителност, нито водата, която тече от нея е целебна. В оградения зелен парк, постлана с камък пътечка води до бяла висока чешма с широко корито и надпис на турски език. „Тук на 26.12.1984 г. милиционери и войници на комунистическия режим откриха огън срещу турците, защитаващи своите имена и националната си принадлежност.” По-нататък са записани имената на загиналите, сред които е и това на 7-месечната Тюркян. Водата от чешмата е жълтеникава. Навярно защото не е пускана от години и тръбите са я пропили с ръжда.
„Имаме българомохамедани, имаме турци, имаме и роми, но заедно си пием кафето, заедно работим... Само като дойдат избори се чувства някакво разделение, и то изкуствено създадено отгоре. Ние тук сме си много добре”, казва Севдалина Невянова. Тя е касиер-счетоводител в осигурителната каса на Бенковски. Не е родом оттук, но е свързана завинаги с китното родопско селце, защото се е омъжила в него. „Семейството ми е тук, децата ми израстнаха тук. Тук е моят дом, добре си живеем, макар че населението е смесено”, казва Севдалина.
Около 3800 са жителите на Бенковски по постоянен адрес. През 80-те години на миналия век са били двойно повече. До 1987 г. Бенковски е община в обхвата, на която има 18 000 души население. Сега селото административно е към община Кирково. Основната причина за обезлюдяването в района е заминаването за Турция на голяма част от население, изповядващо исляма, след смяната на имената от предишния режим. Севдалина обаче вярва, че рано или късно една част ще се завърне. „Много им харесва тук, защото природата е прекрасна, нямаме замърсители, въздухът е чист, спокойствие...”, изрежда жената.
Имаме много млади хора, които са все още тук додява кметът на Бенковски Исмет Халил. Както навсякъде обаче, така и тук проблем се оказва липсата на работа за тях. Според икономическия профил на община Кирково, 62,6% от населението е заето в селското стопанство, а 36,22 на сто - в индустрията. Потенциалът за развитието на икономиката е видян именно в селското стопанство при доминиране на хранително-вкусовата промишленост. „Необходимо е насърчаване развитието на клъстери и бизнес мрежи”, се посочва в сайта на общината. В Бенковски обаче малцина са чували що е това клъстър и как влиза в употреба. „За жалост и хората тук не са узрели да се обединяват в сдружения, както в съседна Гърция, и да получават от европейски субсидии. На държавно ниво трябва да се помисли за земеделието в този район”, убедена е Севдалина Невянова.
До миналата година основният поминък в Бенковски бил тютюна. „Доста хора бяха заети в тютюнопроизводството, но изкупната цена падна, намаляха и премиите от държавата. Затова тази година поне 30-40% не засяха тютюн. Започнаха да се занимават със зеленчукопроизводство”, разказва кметът.„Селското стопанство наистина е ходене по мъките, добавя Севдалина. „Европейските директиви са такива, че тютюнопроизводството не трябва да го има на територията на ЕС, тенденциите са за ликвидиране на този отрасъл. За жалост в нашия район почвите са много бедни и тютюнът е една от културите, които виреят най-добре. Много се говореше за промени в селсокото стопанство, но няма ясна политика за този регион. Хората в момента се лутат. Преминаха на зеленчукопроизводство, за което няма пазар”.
Очакват държавата да им помогне, дори то да е само при планирането. „Колкото и смешно да звучи, но да кажат – ето тук, ще садите пипер, ще ви помогнем да си направите едно сдружение. И безработните в нашия район да знаят, че ще могат да си изкарват прехраната с пипер.
Защото тютюнът си отива. И да не е пипер, нещо друго да е, но да дойдат специалисти и да кажат какво”, нарежда жената. Според нея, а и не само, България е изкуствено изградена на времето като промишлена страна. „Тя е селско стопанство и туризъм. На това трябва да наблегнем и в района”, смята Севдалина Невянова.
Единствената промишленост в района е леката. Около 140 души работят в двата шивашки цеха на територията на селището. Останалите въртят търговия, която тук е развита заради шопинг туровете на гърците, както и животновъдство. „Лека-полека държавата започна да дава субсидии, но все още голяма част не могат да получат. Има много процедури, които трябва да преминат. Достапът трябва да е по-улеснен, да няма административни пречки, за да имат хората повече желание да работят в сферата на селското стопанство”, смята Исмет Халил.
До преди кризата много хора от селото се препитавали в София. „Но и там намаля работата и тръгнаха по чужбина - работят по 2-3 месеца, връщат се, стоят тук един месец и пак заминават”, казва кметът на селото. Най-предпочитано място за работа зад граница остава Гърция, най-вече заради късите разстояния. Там се намирало място за нашите основно в селското стопанство. А гърците пък идвали в Бенковски да пазаруват. При общата стагнация, и в строителството, и в търговията в страната, впечатление правят започнатите градежи в селото. Строят се магазини.
Връзките в Гърция излизат вече извън сферата само на икономиката. Има предложение от кмета на Кирково Шукран Ибрис, в гимназията на селото ще се изучава гръцки език. „Това е много хубаво и практично, защото като влезем в Шенген, ще се отварят границите. Младите, които знаят гръцки, може да работят там през деня и вечер да се прибират. Така езиковата бариера няма да съществува”, разсъждава на глас Севдалина Невянова, чийто син Васил също се е записал на гръцки език.
Селското училище СОУ „Никола Й. Вапцаров” не може да се оплаче от липса на ученици. Тази година са близо 600 деца, от които цели три паралелки първи клас. Толкова много първолаци школото скоро не е посрещало. Това е единствената гимназия в района и в нея се обучават деца и от съседните села. Според кмета, селото може да се похвали с положителен естествен прираст.
Думите му се потвърждават и от 26-годишната Вероника, според която от доста време тук не е имало толкова майки с колички по улиците. Другата причина е в ромското население. „Те наваксват и с децата, и със социалните помощи, вързани за врата на държавата”, казва Севдалина.
Когато има младежи в едно населено място, най-голямата гордост е футболния отбор, а Бенковски си има такъв. „Спортът се развива. В момента се строи и спортна площадка. Има и интерес от младите да тренират, но средствата не ни стигат. Община Кирково с каквото може, помага, но не са достатъчни парите от общината”, казва кметът.
Стадионът е една от гордостите на селото. „Колкото можем, го поддържаме. Младите са заинтересовани и много помагат. Дават средства и някои от фирмите, но на тях не винаги може да се разчита, особено сега, в кризата”, казва Исмет Халил. Въпреки че не използват термини като „концесия”, хората тук мечтаят да дойде голям инвеститор, който да стопанисва стадиона и да го развие, заедно с местния отбор. Колкото и да се грижат за него, той остава като дрипавото сираче на фона на излъскания нов площад до него.
Е, за такова ларго може само да сънуват дори някои от големите градове на България – с шадравани, статуи, градинки, ново осветление и настилка, с прекрасна гледка към гористите хълмове на Родопите. Реконструкцията е финансирана с 1,2 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Изпълнена предсрочно. Другият европроект, който трябва да бъде завършен до края на годината е многофункционалното спортно игрище до училището.За излезлите от училищната скамейка обаче най-важното остава да си намерят работа, която да им осигурява възможност да се развиват, да се забавляват и да осигуряват в бъдеще семейство. 26-годишната Вероника е останала в Бенковски, само защото е намерила работа по специалността си.
„Това не се случва често в нашия край. Ако ида в града ще ми е по-трудно, там първо ще ми искат стаж, квалификации”, казва момичето, което е отчетник в осигурителната каса. Според нея, именно добре заплатената работа ще задържи младите в селото. „За жените се намира малко или много, но за мъжете е по-трудно. Като заминат в градовете или в чужбина, след тях тръгват и жените. Трябва да намерим някаква алтернатива, да бъдат задържани тук”, смята Вероника.
Основната причина да се върне в селото за 24-годишната Вергиния, също е работата. Тя е магистър по детско-юношеска и училищна психология и работи като ресурсен учител на деца с увреждания в местното училище. „Надявам се в бъдеще обстоятелствата да не ме принудят да замина, защото не искам да се махам оттук”, казва девойката. Тя смята, че е необходимо да се вземат мерки в 5-6 основни области, за да се решат проблемите в селото. На първо място, естествено, е заетостта. Вергиния смята, че това може да стане чрез инвестиция в отваряне на някаква промишленост.
Тя дава пример с консервено предприятие за производство на лютеница, например. „Ето го пазар за зеленчукопроизводителите”, казва Виги, както всички тук я наричат. Малкото село не е застраховано от проблемите на големия град, става ясно от предложенията за промени на момичето. Според нея, трябва да се оправи канализацията, да се реши проблема с бездомните кучета и боклуците. А най-голямата й мечта за селото е да се направи един огромен детски център с различни занимания и развлечения за малчуганите. „Защото те са лишени от много неща, които имат децата в градовете”, казва ресурсният учител. Най-много тук й липсва културния живот. Сеща се за времето, когато в селото гостували театрални трупи.
„Колко души биха си купили билет вместо хляб. Първо трябва да помислим за работата и хляба”, казва по-възрастната от нея Севдалина. „Трябва да направим така, че идеите да излезят от хората. Трябва да създадем такава организация, че хората тук да имат глас и да ни чуят и горе управниците. Но твърдо трябва да застанем зад проблемите, които искаме да решим”, казва досегашният кмет. Той изрежда проектите, които са се случили в Бенковски – площадът, спортната площадка, но и тези, които още чакат. „Имаме проект за пречиствателна станция и подмяна на ВиК-тръбите от азбестови на пластмасови. Одобрен е през 2009 г., средствата бяха готови, но беше спрян, защото сме били с малко жители”, казва Халил и се надява, че следващата година вече ще получат финансирането.
„Имаме понякога проблеми с водоснабдяването, спира се водата, защото тръбите са много стари и често стават аварии.” Когато подменят водоснабителните тръби, следващият етап планират да бъде за преасфалтирането на улиците. Проекти имаме, казва Халил, който преди да стане кмет на Бенковски е работил във финансовия отдел на община Кирково. Сега в кметството на селото е само той и един специалист по ГРАО. Сеща се за времето, когато имали самостоятелен бюджет към район Бенковски, но вече трябва да чакат и настояват за средства от Кирково, чийто бюджета за цялата община е 12 млн. лв.„Никой не ни е учил как се пишат проекти, а неща, които никога няма да ни трябват”, коментира образователната ни система Вергиния. Тя смята, че ако повече хора в селото разберат как може да получат средства, като направят свой проект, ще останат тук.
„Много рядко, почти не се случва някой да дойде да ни попита за проблемите ни, за това от какво имаме нужда, как искаме да се промени района”, казва Севдалина Невянова. „Може би проблемът е, че нямаме местна медия или поне информационно табло. Четем вестници, но написаното в тях касае основно живеещите в София, Пловдив”, смята Вергиния. Според нея информацията за възможностите, които предлагат оперативните програми, трябва да се сведе до хората на по-достъпен език. „Младите са практични, ако знаят колко ще спечелят, ще се захванат и ще го направят”, казва 24-годишната девойка. Тя предлага да се създаде интернет страница за селото и дори има идея как да стане това. „Всички ученици от ІХ клас знаят, как се правят сайтове”. В него ще опишат всичките красоти и забележителности, от които изобилства района.
В близост се намира тракийско светилище, Римски мостове, природни образувания – Скални гъби, но различни от тези в близост до Кърджали. Притегателно място за туризъм и риболов е язовир Мъглене, както и изкуствения водоем с хотелска база в съседното село Ягнево. Запазени са и обичаите от време оно. Ако човек мине през скалата на Тракийското светилище в Добромирци и остави част от дрехата си, ще се сбъдне най-съкровеното му желание, носи древно предание. В този район са открити свидетелства и за съществуването на метох на Бачковския манастир, което дава основание на някои историци да твърдят, че в района на джамията на селото се намира и гробът на Патриарх Евтимий.
Дали защото са потомци на древна и високоразвита култура и духовност, но хората по тези места не са спирали да мечтаят, въпреки трудностите, пред които ги поставя съвремието. „Очакваме от политиците за направят всичко, но истината е, че докато няма активност от страна на гражданите, това няма как да се случи”, осъзнала е житейската мъдрост 24-годишната родопчанка. А представителят на местната власт, в лицето на Исмет Халил, обобщава: „Трябва да имаме гражданско общество, което да предложи и реализира промените”. Сред тях е и отколешния кметски проект за назначаването на полски пазачи, които да се справят с онези, които си позволяват да разрушават и замърсяват общественото и частно имущество.
„Антикризисни мерки? Какви? В кметствата нищо не усещаме...”, вдига рамене Исмет Халил.
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
0 коментара:
Post a Comment