Населението на града намаля ударно от началото на кризата, дори фолклорното училище има проблем с приема
Диян Иванов, снимки: авторът
Котел е от селищата, които обезлюдяха ударно от старта на кризата. Населението в момента е 6 000, като спадът спрямо 2008 г. е 300 души. Това са 5%, с които Котел държи първо място по намаляване на жителите сред градовете до 10 000 души. Логично е да се предположи, че демографските проблеми касаят най-вече младите хора.
Пътуваме натам, за да установим причините. Дали има нещо специфично в Котел, което стимулира топенето на населението. Най-напред проверяваме данните, с които разполага общинската управа. Те показват, че обезлюдяването не се дължи на ниска раждаемост и висока смъртност. Естественият прираст дори е положителен в различните години. Намаляването на населението се дължи основно на изселване, т.е. просто хората си заминават.
Първото впечатление е, че доминиращият етнос в града е ромският. Според данните на НСИ в цялата община ромите са 30%, но живущи твърдят, че в самия град надвишават 50%. Тези проценти обясняват и миграцията – ромите са мобилна група, която често се мести из различните селища. Търси препитание и в чужбина. Нормално, когато ромите са съществен дял от цялото население, и мигрират, то да намалява с високи темпове. Българите също напускат града.
Младите хора в Котел описват идентични обществени и житейски проблеми – липса на работни места, на заведения за забавления и социални услуги, ужасна инфраструктура. Дори туризмът не осигурява поминък, тъй като предпочитани дестинации са съседните села Жеравна и Медвен. Организираните туристически групи рядко нощуват в града, най-често посещават музеите в рамките на ден. Така огромното културно-историческо наследство на Котел остава неоползотворено.
Подобно и на други селища младите хора не схващат кризата като първопричинител на всички беди. Считат проблемите за стари. Кризата се възприема като удобно извинение, зад което управниците скриват безсилието си. А перспективите са свързани с напускане на града.
Друга характерна особеност е, че почти всички анкетирани от нас младежи желаеха да запазят някаква форма на анонимност. Не искаха да бъдат снимани, мъчеха се да спестят пълните си имена. Част от тях работеха в общински или държавни институции и предприятия, което обяснява предпазливостта им – управниците им се явяват работодател.
38-годишен мъж, заемащ сравнително престижна държавна служба, заяви, че работи срещу 350 лв. месечна заплата. Родителите му поемат част от разходите за ток, вода и отопление. „Роден съм тук, завърших висше образование и се върнах”, обясни той. Не вижда решение за преодоляване на упадъка на града.
Котел влезе в кризата със заетост, 56% от която бе разпределена в обществения сектор, а 44% в частния. Това съотношение се запазва приблизително и до днес. Което пък означава, че държавата и общината са основният работодател. В условията на свити бюджети това означава ниски заплати. 400 -450 лв. възнаграждение се считат за лукс в града.
24-годишната Цветанка Христова следва задочно в София и работи като продавачка в магазин. Твърди, че ще замине от Котел веднага след като се дипломира. Не е усетила някаква специална грижа на общината или правителството към младежите. Казва, че големият проблем е липсата на работа.
29-годишният Иван с единият крак е в Котел, с другият в София. Връща се в родният град всеки уикенд, в момента се мъчи да развива собствен бизнес в столицата, по собствените му думи изживява „преходен” период. „Преди кризата бе трудно, сега също. Може би разликата е, че преди две-три години имаше повече надежда за успешен бизнес. Сега чакаме кризата да свърши, но не знаем дали проблемите ще намалеят”, твърди Иван. Казва, че бизнесът му е свързан с търговията и през ум не му е минавало да го развива в Котел.
19-годишният Цветомир е от ромски произход. Твърди, че живее в околните села, но целият ден прекарва в Котел. Просто стои и убива времето заедно със свои връстници. „Няма работа, политиците само обещават, пари няма”, оплаква се младежът. Препитанието на ромите е свързано основно с дърводобив, бране на гъби и търговия по пазарите.
Гордост на Котел е Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев”. Две млади жени, които не пожелаха да си кажат имената (споменаха само годините – 20 и 24), казаха, че са възпитанички на школото, но стоят без работа. Все още живеят в Котел, но ще го напуснат веднага след като си намерят работа в Сливен, София или Варна. Не се надяват да се занимават с танцова или певческа дейност.
Жители на Котел разказаха, че училище „Филип Кутев” последните години изпитва трудности с приема. Паралелките едва се запълват. От една страна това е свързано с кризата - подобни училища разчитат на деца от цялата страна, но родителите в момента нямат пари да ги издържат далеч от дома. От друга страна е свързано и със свръх предлагане на кадри. „Каква социална потребност решава това училище? Има ли състави, танцувални и музикални групи? Кръчмите са много, певци за тях ли произвежда училището?”, попита жителка на Котел на средна възраст. Тя поясни, че като млада се е занимавала с обществена дейност, но е разочарована от живота и нравите в града и България. „Сега на младите се казва, че в тях е бъдещето. И на нас казваха същото, но ни излъгаха”, твърди жената.
36-годишният Тихомир Петров е от Котел, на работи като шофьор извън града. Твърди, че не е усетил някаква антикризисна политика към младите. Смята, че кризата ще отмине бавно, но и не очаква политиците да сторят нещо положително. Казва, че в краен случай би напуснал града, но засега не се налага, тъй като изкарва нелоши пари. Оплаква се, че болните ходят да се лекуват в Сливен, където обаче медицинското обслужване не било на висота.
Логично на този мрачен фон идват и данните за безработицата. В началните месеци на кризата тя бе около 12%, с 3-4% по-висока от средната за област Сливен. През юни 2010 г. и февруари 2011 г. нарастна до 18%. Успоредно с това средствата за осигуряване на заетост намаляват.
В средата на кризата управата на Котел актуализира общинския план за развитие. Основните му цели са икономически растеж, качество на живот, опазване на природното и културно наследство. Както и в други населени места, бяха записани прекрасни мерки за подобряване на жизнената и социална среда – стимулиране на зетостта, подобряване на инфраструктурата, здравни и образователни услуги, ниски данъци за фирмите и т.н. Засега младите не усещат резултат от подобни действия. Добрата новина е, че планът за развитие е с хоризонт 2013 г., т.е има още две години за изпълнението му. Лошата е, че може и да не се изпълни.
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
Диян Иванов, снимки: авторът
Котел е от селищата, които обезлюдяха ударно от старта на кризата. Населението в момента е 6 000, като спадът спрямо 2008 г. е 300 души. Това са 5%, с които Котел държи първо място по намаляване на жителите сред градовете до 10 000 души. Логично е да се предположи, че демографските проблеми касаят най-вече младите хора.
Пътуваме натам, за да установим причините. Дали има нещо специфично в Котел, което стимулира топенето на населението. Най-напред проверяваме данните, с които разполага общинската управа. Те показват, че обезлюдяването не се дължи на ниска раждаемост и висока смъртност. Естественият прираст дори е положителен в различните години. Намаляването на населението се дължи основно на изселване, т.е. просто хората си заминават.
Първото впечатление е, че доминиращият етнос в града е ромският. Според данните на НСИ в цялата община ромите са 30%, но живущи твърдят, че в самия град надвишават 50%. Тези проценти обясняват и миграцията – ромите са мобилна група, която често се мести из различните селища. Търси препитание и в чужбина. Нормално, когато ромите са съществен дял от цялото население, и мигрират, то да намалява с високи темпове. Българите също напускат града.
Младите хора в Котел описват идентични обществени и житейски проблеми – липса на работни места, на заведения за забавления и социални услуги, ужасна инфраструктура. Дори туризмът не осигурява поминък, тъй като предпочитани дестинации са съседните села Жеравна и Медвен. Организираните туристически групи рядко нощуват в града, най-често посещават музеите в рамките на ден. Така огромното културно-историческо наследство на Котел остава неоползотворено.
Подобно и на други селища младите хора не схващат кризата като първопричинител на всички беди. Считат проблемите за стари. Кризата се възприема като удобно извинение, зад което управниците скриват безсилието си. А перспективите са свързани с напускане на града.Друга характерна особеност е, че почти всички анкетирани от нас младежи желаеха да запазят някаква форма на анонимност. Не искаха да бъдат снимани, мъчеха се да спестят пълните си имена. Част от тях работеха в общински или държавни институции и предприятия, което обяснява предпазливостта им – управниците им се явяват работодател.
38-годишен мъж, заемащ сравнително престижна държавна служба, заяви, че работи срещу 350 лв. месечна заплата. Родителите му поемат част от разходите за ток, вода и отопление. „Роден съм тук, завърших висше образование и се върнах”, обясни той. Не вижда решение за преодоляване на упадъка на града.
Котел влезе в кризата със заетост, 56% от която бе разпределена в обществения сектор, а 44% в частния. Това съотношение се запазва приблизително и до днес. Което пък означава, че държавата и общината са основният работодател. В условията на свити бюджети това означава ниски заплати. 400 -450 лв. възнаграждение се считат за лукс в града.
24-годишната Цветанка Христова следва задочно в София и работи като продавачка в магазин. Твърди, че ще замине от Котел веднага след като се дипломира. Не е усетила някаква специална грижа на общината или правителството към младежите. Казва, че големият проблем е липсата на работа.29-годишният Иван с единият крак е в Котел, с другият в София. Връща се в родният град всеки уикенд, в момента се мъчи да развива собствен бизнес в столицата, по собствените му думи изживява „преходен” период. „Преди кризата бе трудно, сега също. Може би разликата е, че преди две-три години имаше повече надежда за успешен бизнес. Сега чакаме кризата да свърши, но не знаем дали проблемите ще намалеят”, твърди Иван. Казва, че бизнесът му е свързан с търговията и през ум не му е минавало да го развива в Котел.
19-годишният Цветомир е от ромски произход. Твърди, че живее в околните села, но целият ден прекарва в Котел. Просто стои и убива времето заедно със свои връстници. „Няма работа, политиците само обещават, пари няма”, оплаква се младежът. Препитанието на ромите е свързано основно с дърводобив, бране на гъби и търговия по пазарите.
Гордост на Котел е Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев”. Две млади жени, които не пожелаха да си кажат имената (споменаха само годините – 20 и 24), казаха, че са възпитанички на школото, но стоят без работа. Все още живеят в Котел, но ще го напуснат веднага след като си намерят работа в Сливен, София или Варна. Не се надяват да се занимават с танцова или певческа дейност.
Жители на Котел разказаха, че училище „Филип Кутев” последните години изпитва трудности с приема. Паралелките едва се запълват. От една страна това е свързано с кризата - подобни училища разчитат на деца от цялата страна, но родителите в момента нямат пари да ги издържат далеч от дома. От друга страна е свързано и със свръх предлагане на кадри. „Каква социална потребност решава това училище? Има ли състави, танцувални и музикални групи? Кръчмите са много, певци за тях ли произвежда училището?”, попита жителка на Котел на средна възраст. Тя поясни, че като млада се е занимавала с обществена дейност, но е разочарована от живота и нравите в града и България. „Сега на младите се казва, че в тях е бъдещето. И на нас казваха същото, но ни излъгаха”, твърди жената.
36-годишният Тихомир Петров е от Котел, на работи като шофьор извън града. Твърди, че не е усетил някаква антикризисна политика към младите. Смята, че кризата ще отмине бавно, но и не очаква политиците да сторят нещо положително. Казва, че в краен случай би напуснал града, но засега не се налага, тъй като изкарва нелоши пари. Оплаква се, че болните ходят да се лекуват в Сливен, където обаче медицинското обслужване не било на висота.Логично на този мрачен фон идват и данните за безработицата. В началните месеци на кризата тя бе около 12%, с 3-4% по-висока от средната за област Сливен. През юни 2010 г. и февруари 2011 г. нарастна до 18%. Успоредно с това средствата за осигуряване на заетост намаляват.
В средата на кризата управата на Котел актуализира общинския план за развитие. Основните му цели са икономически растеж, качество на живот, опазване на природното и културно наследство. Както и в други населени места, бяха записани прекрасни мерки за подобряване на жизнената и социална среда – стимулиране на зетостта, подобряване на инфраструктурата, здравни и образователни услуги, ниски данъци за фирмите и т.н. Засега младите не усещат резултат от подобни действия. Добрата новина е, че планът за развитие е с хоризонт 2013 г., т.е има още две години за изпълнението му. Лошата е, че може и да не се изпълни.
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
0 коментара:
Post a Comment