Свилена Велчева, Снимки: авторът
Денят е 15 януари, годината - 2010 г. Премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу прерязват лентата на новия граничен контролно-пропускателен пункт Златоград-Термес на връх Костадин край Златоград.
За година и половина от отварянето на пункта, е дадена възможност 1 млн. души да минат през територията на малкото родопско градче. „Представете си това какво е допринесло за развитието на Златоград и опознаването му като туристическа дестинация. И може би млади хора са се върнали и са останали в родното си място“, заявява вицепремиерът Цветан Цветанов през октомври тази година.
Усетихме от Гърция единствено плажовете на Бяло море, доста по-реалистична е медицинската сестра от Златоград Руска Кехайова. Тя е доволна, защото „много по-добре е на Бяло море, отколкото на Черноморието”. Година преди да „отворят границата”, както наричат тук откриването на граничния пункт, Руска и семейството й били на Черно море. „Предпочитаме вече да ходим на Бяло – по-близо е, сутринта отиваме, прекарваме цял ден на плажа и следобед се прибираме”, казва жената. Най-предприемчивия бизнесмен в региона, познатият на всички тук Александър Митушев, първи се ориентира в новата ситуация. Всяка събота организира транспорт за местните до Гърция, а когато има туристи – и в неделя.
„Събота ходим на пазар в Ксанти. Пазарим си на Ксантийската чершия. Емоция голяма е. Радваме се, че доживяхме това!” щастлива е Руска Кехайова. За всички туристи, останали поне за уикенд в Златоград, им се предлага бонус - плаж и обяд в Гърция само срещу 17 евро. Пчеларите от региона също са сред облагодетелстваните от падането на бариерите пред свободната търговия, защото оказва се, захарта в Гърция е чувствително по-евтина от нашата. Браншът в региона се спасявал от фалит, като купувал суровината за подхранване на пчелните семейства само от южната ни съседка.
Потокът обаче е двустранен. И гърците идвали да пазаруват у нас. „Изкупиха стоката в магазините. Увеличиха ни цените”, казват хората в Златоград, но без съжаление, защото по-добре е „алъш-веришът с комшиите да върви”. Интересът бил насочен към строителните материали, които у нас били доста по-евтини. На няколкостотин метра от табелата „Гърция 4 км”, по главния път се намират борсите за строителни материали и мебели.
Не само търговията, туризмът също дръпнал. „Гръцки туристи има ежедневно, откакто отвориха границата. Градът ни е прекрасен - много чист, с хубави бели, кокетни къщи, особено в Стария град”, ни спира с хвалбите Руска Кехайова и допълва: „Тук в Златоград, като гледаме туристите, ни се струва, че няма криза. Идват за по ден, два, четири… Прекарват много добре”. Когато става дума за работа за младите обаче, хората тук не са толкова въодушевени. „Повече работят извън България и след това се връщат да инвестират средствата, които са спечелили”, лаконични са местните.
За младите в Златоград е трудно, защото има безработица. Повече е развита леката промишленост и услугите”, казва Елза Хаджиева, социален работник в Центъра за социална интеграция и рехабилитация в Златоград.
„Кризата намали обемите на производство на съществуващите предприятия, но те все пак се запазиха. Безработицата се увеличи, а оттам и миграцията. Тя обаче не е определяща за обезлюдяването на града”, смята собственикът на етграфския комплекс в Стария град Александър Митушев. Според него, отварянето на границата е дало възможност да се развият търговията и услугите, и градът върви в положителна посока.
Десет населени места с общо около 12 000 жители влизат в състава на община Златоград. През територията й преминава р. Върбица, която води началото си от вливането на Малка и Голяма река в центъра на Златоград. Тук се намира и едноименния язовир, микроязовира Хасидере, както и геотермалното находище на гореща минерална вода в Ерморечието. С последното са свързани и големите надежди за развитие на балнеологията в града. Засега обаче те остават само в сферата на плановете, а темата става актуална на всеки четири години преди избори.Градът е известен от близкото минало и с находищата на оловно-цинково руда с високо съдържание на рудата (60% олово и 30% цинк). Днес обаче тази слава е позамряла. „В рудника на 15 км от тук работят за по 200 лв. на месец. Всички бягат навън”, твърди 38-годишният Димитър Буков. Той отдава две стаи под наем в къща за гости и твърди, че работи „каквото падне”. Туризмът в града започнал да се развива след 2001 г., когато Александър Митушев започва обновяването на етнографския музей и реставрацията на няколко стари къщи, които превръща в туристически обекти за настаняване.
Сега в целия град има около 25 къщи за гости с над 250 места. „Но пък го няма вече военният завод, тютюнопреработването...”, въздиша Димитър. Къщата му се намира на една от неасфалтираните улици в Стария град. От прозореца на една от стаите му се разкрива гледка към новострояща се сграда. Само очакълен е и пътят, опасващ Страия град, където още няколко съграждани на Димитър рекламират отдаването на стаи под наем. Отвъд реката до голям строеж на две къщи във вързрожденски стил стърчат три грозно високи соцблока.„Златоград – един различен град”. Така звучи рекламното лого на селището, изписано на една от къщите в Стария град. Прекрачвайки извън архитектурния комплекс обаче, спокойно може да го наречен „град на контрасти”. В две различни епохи живеят дори двата музея в града, намиращи се на метри един от друг. Етнографскиат, който е първият частен музей у нас, и музеят на съобщенията. В единия се намира една от най-богатите и интересни историко-етнографски сбирка у нас. В нея може сам да накараш чановете да да запеят, да докоснеш стана, на който има недотъкана черга и да видиш женския възрожденски костюм, който е успял през 19 век, първо в Златоград да измести местната традиционна носия. Съвсем скоро предстои реконструкция на музея и обогатяване на археологическата му сбирка, разказва уредникът.
На по-малко от 100 метра от Етнографския, се намира друг – Музеят на съобщенията, за който сякаш 10 ноември никога не е настъпвал. Черно-белите фотографии от социалистически юбилейни тържества на пощите и грамоти на незнайни пощенски служители будят единствено съжаление, че си се разделил с двата лева за вход.
Навсякъде в Златоград една част върви напред, а другата е останала някъде далеч в миналото и сякаш никога няма да я догони. Сякаш желанието на част от златоградчани да развиват бизнеса и града си, е много по-голямо от темпа, с който държавната и местната власт могат да им отговорят. Затова на места липсва инфраструктурата, не достатъчно са паркоместата, къщите за гости са ту във възрожденски, ту в модернистичен, тук в соц стил.Въпреки недостатъците на родната действителност, китното родопско градче има особен чар с който успява да привлече почти без реклама, стотици туристи. Най-голямата навалица е по време на Делювите празници в края на септември, които се провеждат вече 10-та поредна година. Тогава и всичките легални и нелегални места за настаняване в града не са в състояние да подслонят желаещите от всички краища на страната да посетят Златоград. 10 дни преди тържествата в града трудно може да се запази стая за празничните дни. Цените тръгват от 20 лв. на легло и стигат до колкото се спазариш.
Най-голямата атракция е панаира. Възстановката на един пазарен ден в Стария град събра тази година майстори от близо и далече, които предлагаха грънци, мед, баклава, медни звъци, цървули, черги... Имаше дори футуристични роботи, изработени от отпадъчни материали от съседна Гърция. Те обаче не стряскаха нагиздените коне, които дърпаха файтони по централната улица, нито сърбащите блажено въртяно кафе на пясък в най-известното кафене в центъра на Стария град. Кафеджийката Валя Пешева забърква ароматната течност, а съпругът й обикаля чевръсто около масите с тефтер и събира поръчките.
„Две кафета, но въртяни!” провикват се от една от масите. „Всичко е въртяно, г-жа”, отговаря от своя страна келнерът. След малко се появява и самата кафеджийка, носеща поднос с дръжка и четири кафета в бели порцеланови чаши. Преди да го сервира, Валя поклаща подноса наляво и дясно и току го завърти на 360 градуса пред смаяните погледи на клиентите. А чашите не са помръднали. Нито капка не е излязла навън. Майсторлъкът си Валя Пешева научила от стария златоградски кафеджия Кардашлъков.Кафето на пясък в Златоград струва 2 лева. Толкова излиза и пататникът и клинът. Качамакът и сърмичките са по 2,20 лв., баклавата - 1,70 лв., а родопската мелба – 2,70 лв. За специалитета „Агнешко по Златоградски” ще ви вземат 12,50 лв.
„Съвременните средства за комуникация донякъде ограничиха интереса към традиционното от страна на младите. Ролята на комплекса „Старият град” е именно да събудим и възродим традициите и обичаите, които са в основата на града”, надява се Александър Митушев. Тук са създадени едни от първите читалища в Източните Родопи, в които се съхраняват традициите и до днес. И сега към читалището работят активно два танцови и хорови състави. „Има живот и съхранен бизнес”, казва Митушев.
„Нещата се развиват добре. Вече доста хора знаят за Златоград, докато преди 10-15 години малцина го бяха и чували”, смята Гергана Ботева. 29-годишното момиче прави сувенири от грънци в грънчарската работилница в града. Не е златоградчанка, от Смолян е, но по стечение на обстоятелствата вече 7 години живее и работи тук. Остава в града заради работа си, но заради самия град и хората в него. Въпреки, че е щастлива и доволна от живота си, нарича „сложен” въпроса, с какво се занимават младите хора тук. „С каквото намерят, както навсякъде”, вдига рамене Гергана. За възможностите, които дава туризмът за младите е раздвоена – „идват доста туристи, но не толкова, колкото бихме искали”. А за ролята на държавата и общината младата жена е дипломатична: „Помагат, но не е достатъчно”. „За да остават повече млади хора в Златоград, на първо място трябва да има повече и по-добре заплатени работни места”, категорична е Гергана. Дава за пример себе си: „Тук ми харесва и ако зависи от мен, ще остана още дълго време”. Същото смята и социалният работник Елза Хаджиева: „Милея много за този град. Хората трябва да дойдат в Златоград, защото тук има какво да видят. А който дойде веднъж, след това непременно отново се връща”.
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
0 коментара:
Post a Comment