Младите или се спасяват в чужбина, или се надяват европейските проекти да съживят селото
Диян Божидаров, снимки: авторът
Борован не е село, през което ще минете. Дори вероятно не го знаете на картата. Намира се в област Враца, на север от града, в северозападна част на Дунавската равнина. Въпреки това Борован има изключително благоприятно географско положение. Пресечна точка е на шест пътя, единият от които е твърде важен – към пристанище Оряхово. Постоянно минават тирове, леки автомобили, газопроводът „Южен поток” по план се трасира от тук. В условията на криза, реформа, добрата транспортна инфраструктура дава още едно предимство, немислимо за други малки селища – линейка идва от цели две места (Враца и Бяла Слатина). Друг благоприятен фактор е плодородният чернозем.
Борован е център на община, тя включва още четири села. Общото население е 7 000 души, като в самия Борован са 2600. По данни на общинския съветник и бивш кмет Петър Цветковски една трета от тях са в активна възраст до 40 години. В интернет може да прочетете, че тук безработицата достига 28%. Цветковски е откровен – 35% през зимните месеци.
В селото няма пустееща земя, обработва а едър арендатор, при когото са заети 100-150 души. Има районна потребителна кооперация, чийто магазинчета снабдяват хората с храни. Функционира и цехче за метални услуги, където работят 15-20 души. Има автосервиз. Общината и държавните ведомства предоставят работа срещу 200-300 лв. заплата. Други работни места няма, разкриват се, когато се изпълнява европейски проект.
В разгара на кризата кметството спечелило проект за 150 000 евро, по който обучава двадесетина младежи на дърводелски занаят и им осигурява работа от 1 януари. Общината е положила доста усилия за цялостната среда, но друга пряка антикризисна мярка към младежката активност няма. „Местната власт е безпомощна. Какво може да направим? Работа за младото население имаше преди 1989 г. Не може Симеон Дянков да идва във Враца и да каже, че бъдещето на района е в бубарството, при положение, че имаше толкова работещи заводи в региона”, казва Цветковски. По проект, спечелен още през 2008 г., но изпълнен сега (заради бюрократични пречки), се ремонтира центъра и осветлението в селото.
Диян Божидаров, снимки: авторът
Борован не е село, през което ще минете. Дори вероятно не го знаете на картата. Намира се в област Враца, на север от града, в северозападна част на Дунавската равнина. Въпреки това Борован има изключително благоприятно географско положение. Пресечна точка е на шест пътя, единият от които е твърде важен – към пристанище Оряхово. Постоянно минават тирове, леки автомобили, газопроводът „Южен поток” по план се трасира от тук. В условията на криза, реформа, добрата транспортна инфраструктура дава още едно предимство, немислимо за други малки селища – линейка идва от цели две места (Враца и Бяла Слатина). Друг благоприятен фактор е плодородният чернозем.
Борован е център на община, тя включва още четири села. Общото население е 7 000 души, като в самия Борован са 2600. По данни на общинския съветник и бивш кмет Петър Цветковски една трета от тях са в активна възраст до 40 години. В интернет може да прочетете, че тук безработицата достига 28%. Цветковски е откровен – 35% през зимните месеци.
В селото няма пустееща земя, обработва а едър арендатор, при когото са заети 100-150 души. Има районна потребителна кооперация, чийто магазинчета снабдяват хората с храни. Функционира и цехче за метални услуги, където работят 15-20 души. Има автосервиз. Общината и държавните ведомства предоставят работа срещу 200-300 лв. заплата. Други работни места няма, разкриват се, когато се изпълнява европейски проект.
В разгара на кризата кметството спечелило проект за 150 000 евро, по който обучава двадесетина младежи на дърводелски занаят и им осигурява работа от 1 януари. Общината е положила доста усилия за цялостната среда, но друга пряка антикризисна мярка към младежката активност няма. „Местната власт е безпомощна. Какво може да направим? Работа за младото население имаше преди 1989 г. Не може Симеон Дянков да идва във Враца и да каже, че бъдещето на района е в бубарството, при положение, че имаше толкова работещи заводи в региона”, казва Цветковски. По проект, спечелен още през 2008 г., но изпълнен сега (заради бюрократични пречки), се ремонтира центъра и осветлението в селото.
Тъй като в района има много инвалиди, а социалните асистенти по държаната програма не достигат, общинския съвет наема допълнителни и им плаща по 150 лв. Част от тях са младежи. При липсата на възможност да създава поминък, общината се е погрижила за образованието. В Борован има детска градина, ремонтирана наскоро по проект, както и основно и средно училище (гимназия по транспорт). Младите има къде да учат, което в други подобни селища липсва.
Финансово-икономическата криза не е подминала Борован. Освен безработицата голям проблем е и предоставянето на социални услуги. Няма как да е иначе, след като общината работи с 15% по-нисък бюджет. Може да се каже, че кризата пряко е ударила поминъка – при разпродажбата на ненужния училищен сграден фонд, единият от купувачите поискал да реализира програма за преквалификация на младите хора. За партньор била намерена немска фондация. Планирало се да бъде дадена нова трудова специалност на 150-200 души, но заради липса на пари покрай кризата идеята пропаднала.
Финансово-икономическата криза не е подминала Борован. Освен безработицата голям проблем е и предоставянето на социални услуги. Няма как да е иначе, след като общината работи с 15% по-нисък бюджет. Може да се каже, че кризата пряко е ударила поминъка – при разпродажбата на ненужния училищен сграден фонд, единият от купувачите поискал да реализира програма за преквалификация на младите хора. За партньор била намерена немска фондация. Планирало се да бъде дадена нова трудова специалност на 150-200 души, но заради липса на пари покрай кризата идеята пропаднала.
23-годишният Десислав Веселинов е четвъртокурсник в Русенския университет „Ангел Кънчев”. Специалността му е „Земеделска техника е технологии”. Следва редовно, но на практика живее в Борован. Родом е от селото, смята да остане в него. Като студент Десислав усеща кризата чрез скока на семестриалната такса – от 144 лв. през 2007 г. на 197 лв. сега. Счита, че може да се реализира както на работа в общината, така и като автомонтьор, по специалността си (възползвайки се от многото преминаващи автомобили край Борован). Смята, че правителството не трябва да инвестира в инфраструктура, а да се погрижи за създаването на поминък на хората. Бъдещето на Борован вижда в повече младежки програми за заетост. Радва се, че детската градина е ремонтирана наскоро.
В малките български селища в делничен ден се наблюдава една традиционна картина – тълпи от роми стоят на централното площадче и се чудят какво да правят. В Борован не е по-различно, малцинството представлява около една трета от населението, те са и половината от хората в активна възраст до 40 години. Спираме се пред двама младежи, които се представят за Иван Димитров и Костадин Добрев. Казват, че са на по 19 и 21 г. „Няма работа. Търсим, ама няма. Какво сме виновни ние? При кризата е още по-трудно, отколкото беше, ще ходим по чужбина май”, казва Иван. „И за 5 лв. на ден съм готов да работя, ама никой като не ми дава, какво да правя”, добавя Костадин. И двамата смятат да отидат в чужбина, а от властта искат едно – „пари”. За тях няма значение кой ще ги даде - правителството или общината. Към нас се приближава се и мургав мъж, казва, че е на 36 години, името му е Тодор. „В Борован не е лошо. Ходил съм доста, не е зле. Навсякъде хората нямат работа, не само тук. Кризата ще мине, друга ще дойде. Положението на всички е много зле. Може би парламента трябва да направи така, че ние ромите да имаме работа, за да не крадем. Аз не крада, ама много от нашите го правят. Живеят с 2-3 лв. на ден”, казва Тодор. По не лошите дрехи на групата обаче личи, че не живеят с 2-3 лв. на ден.
С интеграцията на малцинствата е свързано едно от предложенията на дългогодишния общинар Цветковски. „Младите трябва да се оземлят. Но има противоречие – сега на оземления човек му се спират помощите. И той предпочита помощите вместо да работи. 200-300 лв. получава само като седи и лежи. Помощите от социалното министерство трябва да се насочват не директно към субектите, а за извършване на някаква работа. Примерно – иска частният стопанин да гледа овце, дават му пари да наеме пет човека. Парите трябва да отидат при хората, които могат да ги контролират. Иначе всичко се превръща в безсмислие”, смята Цветковски. Според него централната власт трябва шоково да вдигне доходите, за да стимулира потреблението, а от там ще нарасне бизнес активността и постъпленията в хазната. Надява се на по-лесни процедури при усвояването на спечелените европейски проекти. Има виждане и за административния капацитет – според него служителите в администрацията трябва се се стимулират с високи заплати, и да не бъдат подменяни при смяна на властта, тъй като такива кадри кадри се създават най-трудно. На местна почва вижда бъдещето в програми за разкриване на работни места, съобразена с поминъка на Борован - вълнен цех, металообработване, водно стопанство.
Във Враца срещаме Димитър Петков. Той е 38-годишен бизнесмен, работи в сферата на услугите. Казва, че съпругата му е от Борован. Продали преди доста години наследствения имот, но смятал пак да купи нещо - вероятно земя, чиято цена сега е към 400 лв. на декар, но ще се вдига. Затова минавал от време на време през селото, за да види как се развива. „Нормално е да има проблеми покрай кризата. Работата в Борован е кът, но пък центърчето не е зле, магазини има. Може би земята ще донесе доход в бъдеще, правителството трябва да направи така, че да има свободен пазар на земята”, смята Димитър Петков.
Статиите са част от проекта "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
0 коментара:
Post a Comment