Свилена Велчева, снимки: авторът
Намира се само на 15 км от Велико Търново в тихо, спокойно и чудно красиво място. Известно е с природната си забележителност – 30-метровия водопад Кая Бунар, по-популярен като Хотнишкия. И по-малко с шокиращото откритие – най-старото злато на света. Няма историк, който да отрече, че районът на Хотница е археологически феномен — открити са 70 селища от ранния неолит през античността до късното средновековие. Златното съкровище от Хотница е от 44 елемента с тегло 310 грама. Накитите от 24-каратово злато са изработени чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата "Варна". Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване.
Пристигаме в Хотница в деня на балотажа. За да разберем, че населението тук за първи път от демократичните промени у нас няма право да си избере кой да го управлявa. По постоянен адрес в селото са регистрирани 255 души. Близо 100 не достигат за провеждането на вот за селски кмет. „Възрастните, когато починат, младите продават имотите и бягат в града”, обяснява познатата в повечето малки населени места схема досегашният кмет Десислав Йорданов. Заради близостта до Велико Търново и чистия въздух, мнозина предпочитат да ползват селото като квартал на по-големия град, където ходят на работа, а вечер се прибират тук. Заедно с регистрираните по настоящ адрес, в селото живеят общо около 430 души. Около 15 от тях са англичани, които въпреки имотната криза, все още се водят постоянно пребиваващи. Цифрата се потвърждава и при последното преброяване.
Тези хора реално живеят тук, обслужваме ги, изхвърляме им битовите отпадъци, уличното осветление свети и за тях, а не могат да си изберат кой да ги управлява, казва Йорданов. Той печели местните избори през 2007 г. в конкуренция с още четирима кандидати и става най-младият кмет в община Велико Търново само на 28 години. Въпреки по-краткия си житейски опит обаче е разбрал най-важното, че „за да си добър кмет и да си вършиш работата, трябва да познаваш селото и проблемите на хората”. Важно било дори да знаеш как да разринеш снега от пътищата през зимата. И Десислав го прави. Когато затрупат еднометрови преспи, а техниката се съсредоточи към проходите, взема един от тракторите от стопанството на баща си и започва за проправя път към селото. „Имаме 1000 лв. за цялата зима, доникъде не стигат”, вдига рамене мъжът.
„Ще се боря кметът на кметството да бъде назначен пожелание на хората. На събрание ли ще стане, с подписка ли, с гласуване ли...”, умува на глас младият мъж. Свежда вариантите за избор до два – общоселско събрание или алтернативни избори с бюлетини и урни. „Не ме бърка как ще стане, стига хората да са доволни, да си изберат те когото искат”, казва Йорданов.
„Сега ще стане по-лошо, защото ще назначат някой, който не ни познава”, разсъждава 62-годишният Здравко Пашов, минути след като е пуснал бюлетина за президент и кмет на община Велико Търново. „Ние ще си изберем кмета тук. Ще си направим бюлетините ще ги пуснем и който спечели най-много гласове, той ще стане”, контрира го 80-годишният Иван Иванов, който досега не е пропускал избори. „Така сме се договорили с общинския кмет, който изберем. Ще дойде тук, ще ни представи един, двама, трима, а ние ще изберем”, категоричен е възрастният мъж. Според Здравко Пашов обаче затова трябва голяма организация, която да свършат сами.Основната задача на кмета на Хотница трябва да бъде да съживи селото, да има повече деца тук, разсъждават възрастните мъже. „За промяна има много работи – и пътищата да се оправят, инфраструктурата”, казват хората, седнали на площада пред читалището.
„Проблемите на малките населени места са едни и същи навсякъде – няма работа. Ще се опитваме за напред да развиваме повече туризма, ще търсим средства за екопътеката по европейските програми”, казва настоящият кмет. Хотнишката екопътека започва от водопада и преминава през тесни проходи и дървени мостчета над ръкавите на река Бохот. Екстремното преживяване зарежда с адреналин и много положителни емоции. До средства за промоция и привличане на повече туристи обаче в селото се добират трудно. Не могат да кандидатстват по Програмата за развитие на селските региони, защото се водят към община Велико Търново. „Не съм спирал да търся други начини за финансиране”, казва кметът. Частни инвеститори, които да са проявили интерес, все още няма. Както на повечето места, и тук проблемът е със собствеността – екопътеката е общинска, водопадът – държавен, а до него има 20 дка частна земя, за която собствениците не могат да се разберат как да я стопанисват. Освен това, до района няма ток и вода. Изтърбушен трафопост и полуразрушена сграда от бивш ресторант напомнят, че някога тук все пак е имало наченки на туристическа инициатива.
„Без общи усилия и от страна на кмета на населеното място, на общината и държавните институции, няма как да стане”, категоричен е Десислав Йорданов. Според него именно за подобни райони трябва да има облекчения и приоритетно финансиране от страна на държавата.
Със средства от ПУДОС преди време екопътеката е била почистена и ремонтирана. Те обаче са епизодични, а за поддръжката й няма бюджет. От кметството вече три години искали пари за това от общината. През тази година дори била одобрена количествено-стойностна сметка за почистване на екопътеката и пътя за 20 000 лв. Но парите пак не стигнали заради по-належащи общински дейности. „Ще се борим да вземем решение за начина на стопанисване на екопътеката – или с вход за посетители и общината да я поддържа или да се даде на концесия”, казва Десислав Йорданов.
Друга уникална забележителност на Хотница – 176-годишната, вкопана в земята, църква, стои с катинар. Местните казват, че е заключена, защото е опасно да се влиза вътре. „Църквата ни е в много окаяно състояние”, признава и младият кмет. За да я закрепят, печелят два проекта към дирекцията по вероизповеданията - единият за 3000 лв., а другият - за 5000 лв., с които препокриват целия покрив и я измазват. Те обаче не са достатъчни. „В момента сме задействали всички документи за цялостен проект, с архитектурно заснемане, подали сме сигнал и до Комисията по бедствия и аварии. Смятаме да търсим средства и от други места, защото сградата може да рухне всеки момент. А все пак една църква е културата на селото”, смята кметът. В още по-окаяно състояние е постройката до нея, за която казват че е първото килийно училище тук.
Малко е необходимо всички тези забележителности да възкръснат за нов живот, да привличат туристи и да създадат поминък за населението тук. Защото само талантливи и умни хора могат да създадат толкова красота и история. А хората тук са такива. „Хотнишките баби са гордостта на цялата община. Печелили са много медали на редица фолклорни събори. Артисти сме тук в цялото село”, казва с гордост 22-годишната Веселина Пенева. Селото тръгнало именно от една дейна и артистична баба, наречена Хота, която заселила хората тук. И от време оно тук спазват всички празници и почитат традиции, като се започне от Бабин ден, мине се през Трифон зарезан с прословутата трифонова яхния с агнешко, и се стигне до храмовия празник на 5 май, когато се почита отново жена - светицата Елена. Именно на този празник миналата пролет било осветено от дядо Григорий и знамето на селото с герба, изобразяващ хотнишкото злато.
По около 200 туристи на ден посещават Хотница и водопада през лятото. Засега частната туристическа инициатива идва основно от английските семейства, закупили имоти и останали да живеят тук. Те са реновирали и регистрирали засега три къщи, които дават за гости. Нощувката на вечер е 15-20 лв. Все още обаче са малко хората, които са се възползвали от услугите им. „Защото един турист търси не само спане и екопътека, а и хубав ресторант с българска кухня, където може да хапне”, казва кметът. В селото има само две кръчми, които сервират основно пиене и кебапчета. Няма инвестиции, защото туристопотокът е основно през лятото, а през зимата всичко замира. „Трябва средства за реклама”, убеден е кметът. Той обаче е оптимист, че всичко ще си дойде на мястото, когато се намери начина на стопанисване на екопътеката. И когато тя се свърже с археологията, с музейната сбирка в читалището, с църквата „Св. Елена” и намиращият се в нея жертвен камък, с традиционните празници и обичаи в селото.Сега реално работните места в селото са не повече от 30-ина, все в земеделието. Десет души работят при двама зеленчукопроизводители, а други 18 са заети при двамата по-големи арендатори. „Сигурна работа, която да накара един млад човек да се върне на село няма”, поклаща глава Десислав Йорданов. Около 30 са жителите на Хотница до 30 години. Те работят основно в Горна Оряховица и Велико Търново. Пътуват всеки ден. Първия автобус тръгва от селото в 6,30 ч, а билетът е 1,50 лв. Който желае да живее на село, и това е вариант, казва Десислав. Лично него в селото го задържал бизнесът. През 2002 г. открил хранителен магазин. Баща му е един от двамата големи арендатори. Първоначално останал да му помага. Десислав е завършил Техникум по машиностроене, а след това и сержантско училище. През 2002 г. напуска армията и започва да работи в земеделието и търговията. „Работата ми е в Хотница и затова съм останал”, казва младият мъж.
Разбрал е, че липсата на разнообразни забавления гони младите от село. Затова е решил да им помогне да си направят стадион на селската поляна. Спонсор направил две врати за футбол. Остава да закупят и кош за баскетбол, и мрежа за волейбол. „Няма да го правим по стандарти, а ще бъде спортна база за прекарване на свободното време на младежите”, казва Десислав. Ще търсят средства по програмата за местни инициативи към община Велико Търново, която финансира малки проекти с 3 до 5 хиляди лв. Две години наред селото кандидатствало за обновяване на читалището. Към фондация „Лале” пък кандидатствали за младежки клуб, но не били одобрени. „Ще търсим възможности от друго място, но трябва да направим информационен център с младежки клуб, с игри и компютри с интернет. Да се събират младите там, а не по кръчмите и заведенията”, смята кметът. В селото няма училище, а децата до 8 клас учат в Самоводене. По-големите пътуват до Горна Оряховица и Велико Търново.
Както в повечето села с масов интерес от страна на англичани, и тук доста от къщите, закупени преди години от чужденците, сега стоят празни. „Като се нормализират цените, може млади хора от Търново да дойдат да живеят тук”, надява се Десислав Йорданов. Сега стегнатите и добре направени от англичаните къщи вървят по около 35 000. За някои обаче искали и по 50 000 евро.
Веселина Пенева е един от младите хора, които са имали късмета да намерят работа в Хотница. 22-годишното момиче е секретар в кметството. Завършила е икономика на туризма в Земеделския колеж във Велико Търново. Работила известно време в големия град, но парите които получавала не й стигали нито за път, нито за храна там. Връща се в родната си къща в Хотница и къде, къде... започва работа в селската кръчма. Един ден обаче получава предложение за работа от кмета. „Попита ме дали искам да работя в кметството, като секретар. Позамислих се, защото работата е много отговорна”, признава Веселина. Но вече две години, откакто е в кметството, е спокойна, защото вижда, че се справя добре. „Бих живяла на село, което и да е, но моето ми е любимо”, казва момичето. Смята, че ще остане в Хотница дори, когато създаде семейство. „Градът не ме привлича изобщо. За шопинг – да, но за нищо друго”, убедена е тя. Обича да спортува. Въпреки че нямат специализирано игрище, ходи да бяга и рита топка на поляната. Лятото има повече младежи, по-весело е, казва момичето.„Създадох екип от грамотни млади хора, които доказаха, че сме добри стопани. Дори общите работници, които чистят водопада, са млади”, гордее се Десислав Йорданов. За 4-те години, откакто кметува, казва, че са се променили доста неща. За първи път от 20 години насам, заработил шадравана в центъра на селото, площадът бил реновиран, в парка вече има място са отдих, а в центъра - видеонаблюдение. „Когато влязох в кметството, имаше само една счупена пишеща машина, която нямаше буква „о”, а вместо нея пишеха „а” и с лед това изтриваха ченгелчето от текстовете”, спомня си Десислав за първите си работни дни в селската администрация. Сега тук има компютър, принтер, копирна машина. „Показахме, че административното обслужване в Хотница може да бъде на ниво”, казва Десислав. За един от най-големите си успехи обаче счита, прокарването на 800 м водопровод до гробището, почистването на речното корито, ремонтирането на читалището – това, което обещал на хората преди да го изберат за кмет.
„Не трябва да се забравят малките населени места. Инвеститорите трябва да погледнат и към тях – дали за развитие на биоземеделието, преработващата промишленост... Но затова трябва да има облекчения, както навремето държавата е субсидирала земеделците в райони, като нашия. Трябва да става по-улеснено и кандидатстването по земеделските програми”, смята Десислав Йорданов. Той е достатъчно амбициран да покаже, освен че младите могат да работят, те могат и да преодоляват по-лесно всякакви трудности. „Мислим да спрем обезлюдяването на Хотница”, казва с оптимизъм младият мъж.
Статиите са част от проектa "Младите хора в малките населени места - оцеляване и търсене на алтернативи във време на криза" на Сдружение "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" - Варна, участник в програмата на Институт "Отворено общество" – София "Повече плурализъм по време на криза"
0 коментара:
Post a Comment