11. Борован живее с 35% безработица, Дянков препоръча да завъди буби

Младите или се спасяват в чужбина, или се надяват европейските проекти да съживят селото

Диян Божидаров, снимки: авторът

Борован не е село, през което ще минете. Дори вероятно не го знаете на картата. Намира се в област Враца, на север от града, в северозападна част на Дунавската равнина. Въпреки това Борован има изключително благоприятно географско положение. Пресечна точка е на шест пътя, единият от които е твърде важен – към пристанище Оряхово. Постоянно минават тирове, леки автомобили, газопроводът „Южен поток” по план се трасира от тук. В условията на криза, реформа, добрата транспортна инфраструктура дава още едно предимство, немислимо за други малки селища – линейка идва от цели две места (Враца и Бяла Слатина). Друг благоприятен фактор е плодородният чернозем.

Борован е център на община, тя включва още четири села. Общото население е 7 000 души, като в самия Борован са 2600. По данни на общинския съветник и бивш кмет Петър Цветковски една трета от тях са в активна възраст до 40 години. В интернет може да прочетете, че тук безработицата достига 28%. Цветковски е откровен – 35% през зимните месеци.

10. Една история, в която България е мащеха

В община Трекляно се ражда по едно дете на година. След това родителите задължително трябва да се изселят

Диян Божидаров, снимки: авторът

Село Трекляно е общински център, намира се във високопланински пограничен район между Кюстендил и Трън. През 1945 г. местната гимназия наброява 1000 деца. През 1992 г. са 100, всичките местни. От 2008 г. няма гимназия, школото става основно и защитено. Тъй като в общината почти няма малцинства, за да набъбва бройка на децата, започва извозването на ромчета от кюстендилския квартал "Изток" В момента са записани 39 ученици. 8 са от селото, други четири от по-малките селища в общината. Има и от Земенско. Две трети са циганчета от Кюстендил.

Девизът на новоизбрания кмет Радко Петрунов е "Трекляно - кътче от рая. Обещавам!". Трудно ще му е. В цялата община няма нито една бензиностанция. Дете - пак в цялата община, се ражда по веднъж на година. Буквално. В училището, за което стана дума, класовете са смесени. Първи и трети например учат заедно. Докато учителката преподава материала за трети, първолаците следва да не гледат към дъската, а да се занимават с някакво упражнение. Сега първокласниците са двама - от кюстендилския квартал "Изток".

9. Борбата между пишещата машина и компютъра

Българи и англичани се надяват туризма да донесе просперитет на Хотница

Свилена Велчева, снимки: авторът

Намира се само на 15 км от Велико Търново в тихо, спокойно и чудно красиво място. Известно е с природната си забележителност – 30-метровия водопад Кая Бунар, по-популярен като Хотнишкия. И по-малко с шокиращото откритие – най-старото злато на света. Няма историк, който да отрече, че районът на Хотница е археологически феномен — открити са 70 селища от ранния неолит през античността до късното средновековие. Златното съкровище от Хотница е от 44 елемента с тегло 310 грама. Накитите от 24-каратово злато са изработени чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата "Варна". Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване.

Пристигаме в Хотница в деня на балотажа. За да разберем, че населението тук за първи път от демократичните промени у нас няма право да си избере кой да го управлявa. По постоянен адрес в селото са регистрирани 255 души. Близо 100 не достигат за провеждането на вот за селски кмет. „Възрастните, когато починат, младите продават имотите и бягат в града”, обяснява познатата в повечето малки населени места схема досегашният кмет Десислав Йорданов. Заради близостта до Велико Търново и чистия въздух, мнозина предпочитат да ползват селото като квартал на по-големия град, където ходят на работа, а вечер се прибират тук. Заедно с регистрираните по настоящ адрес, в селото живеят общо около 430 души. Около 15 от тях са англичани, които въпреки имотната криза, все още се водят постоянно пребиваващи. Цифрата се потвърждава и при последното преброяване.

“Нещо друго” (изложба на обложки на грамофонни плочи)

Когато през 1938 на 23 годишния Алекс Стейнуейс му хрумва да използва обложката на грамофонната плоча за носител на графично послание, плочите са се продавали в джоб от кафяв картон. Идеята му да се сложи нещо визуално, което да изкушава купувача, се оказва революционна и поставя началото на самостоятелно направление в изобразителното изкуство – оформлението на обложките на албумите – днес неотделима част от продукта, който обслужва.

Нововъведението на Колумбия (Стейнуейс работи за тази компания до 50-те години на ХХ в) бързо е оценено от всички други издатели, и скоро в конкуренцията за вниманието на публиката се включват всички компании, всяка с повече или по-малко оригиналния почерк на своите художници. Средата на века е времето, в което името на компанията се асоциира с определен набор от артисти и повече или по-малко - с определено звучене и стил, както и с определен външен вид на плочите.

Периодът на представените в изложбата обложки покрива приблизително първото десетилетие, в което дългосвирещият 12-инчов формат започва да доминира на пазара на плочи. Това са и златните години на американския джаз - звукозаписът се осъществява по съвременни, валидни и днес, стандарти, стилът е развил почти всички свои форми и все още може да се каже, че олицетворява едновременно популярната музика и музикалния авангард на САЩ.

Изложени са повече от 40 образци на повече от 10 дизайнери, сред които Рийд Майлз, Дейвид Стоун Мартин, Нийл Фуджита, Анди Уорхол. Посетителите на изложбата ще имат възможност да слушат грамофонни плочи на система, предоставена от Киров Хай Енд, както и да прослушат музиката от всеки експонат чрез своите смартфони.

Изложбата може да бъде видяна от 10 до 22 ноември 2011 г., в Арт център “Фотосинтезис” на бул. В. Левски 57, ет. 2. Организатори Фотосинтезис и Дюкян Меломан.