Проектът „Oikumen” започна своето съществуване в началото на 2007 г. под домейна oikumen.blogspot.com. Идеята за него бе да представя както аспектите на традиционната култура, така и тези в съвременността. Бяха създадени разнообразни рубрики като „Празници и обичаи“ – показваща традициите, такива каквито се практикуват днес, „Вехтории-натурии“ – рубрика за вехти, стари и натрупани в килерите, мазета и тавани вещи, “остарели” и “невписващи” се в най-ново време, „Versus” – рубриката за сравнения и др. Екипът на Ойкумен тръгна да обикаля из България и с рубриките „По земята българска“, „По чоркви и монастири“, а с „Печатен туризъм“ започнахме да посещаваме местата от 100-те Национални туристически обекта.
През лятото на 2008 година Ойкумен прерастна в културно-информационният сайт oikumen.info. В него за по малко от две години публикувахме над 1180 поста за предстоящи и минали изложби, фестивали, пътувания и премиери. Започнахме да поддържаме нови рубрики, като „Ърбън“ – за градското пространство и всички онези неща които го превръщат в такова. Решихме да изтупаме от праха на историческата забрава, всички онези знайни и по-малко познати „Личности“, които са живяли в кооперациите и къщите преди нас, а днес ни “гледат” от мраморни плочи и метални барелефи без да ги забелязваме, дори и от входа от който току що сме излезли.
През лятото на 2008 година Ойкумен прерастна в културно-информационният сайт oikumen.info. В него за по малко от две години публикувахме над 1180 поста за предстоящи и минали изложби, фестивали, пътувания и премиери. Започнахме да поддържаме нови рубрики, като „Ърбън“ – за градското пространство и всички онези неща които го превръщат в такова. Решихме да изтупаме от праха на историческата забрава, всички онези знайни и по-малко познати „Личности“, които са живяли в кооперациите и къщите преди нас, а днес ни “гледат” от мраморни плочи и метални барелефи без да ги забелязваме, дори и от входа от който току що сме излезли.
„Ойкумен разказваше ...“ и за музеите, но не само за националните и регионалните, а и за онези музеи, които още не са станали такива, като Музеят на киното (експозицията на НИМ в която можем да облечем доспехи на аспарухов войн от едноименният филм) и Музеят за съвременно изкуство (който и до ден днешен не е отворил врати) или за музеи за които малко хора подозират, че съществуват, като Музеят на киселото мляко (в родното село на Стамен Григоров, описал за света бактерията Лактолацилус булгарикус) и Музеят по палеонтология и исторична геология (в който няма да видим динозаври, защото те не са живеели по нашите земи). Преди да подхване последната рубрика, екипът на Ойкумен, състави и първият портал за българските музеи в интернет пространството под името bgmuzei.start.bg, в който събрахме всички официални сайтове на национални и регионални музей, къщи и градове музеи, филиали и специализирани музейни институции. Работата на Ойкумен по въпросният портал е приключила отдавна, затова създадохме свой собствен обновен портал на адрес bulgarian-museum.blogspot.com/.
Междувременно oikumen.info бе медиен партньор на двудневния уъркшоп “Междукултурния диалог и младите хора” по проекта „Къща“ към Министерството на културата провел се на 15 и 16 ноември в пловдивската Балабанова къща и съорганизатор на започналият тогава фотоконкурс “Междукултурния диалог през погледа на младите хора”. В периода юни 2009 – февруари 2010 г. бяхме медийни партньори на Алианс франсез – Варна, а през ноември 2009 г. партньори на първият у нас оригами фотоконкурс на оригамите.ком – „Моята оригами снимка“. През целият януари и началото на февруари 2010 г. разпространявахме информация и за второто издание за кино от Близкия Изток и Африка на сдружение Позор – „Цветята на Корана“.
Днес продължаваме да списваме oikumen в нов, по-цветен и лайт формат :)
